Емоционалната страна

Шокът в началото

Денят, в който чуваш „имате множествена склероза”, е ден, който не забравяш. При повечето хора първата реакция е шок — усещане за нереалност, сякаш говорят за някой друг.

След шока може да дойде отричане — „сигурно има грешка”, „може би не е точно МС”. Това е напълно нормална реакция. Мозъкът ти се опитва да те предпази от нещо, което е твърде трудно за приемане наведнъж.

Няма правилен начин да реагираш. Някои хора плачат. Други се вцепеняват. Трети веднага започват да четат всичко, което намерят. Всяка реакция е валидна.

Скръбта по живота, който си планирал

Това е нещо, за което малко хора говорят, но повечето с МС го изпитват. Скръб — не по някого, а по живота, който си мислил, че ще имаш. По плановете, по сигурността, по усещането, че тялото ти е нещо, на което можеш да разчиташ безусловно.

Тази скръб е истинска и заслужава да бъде призната. Не е слабост. Не е драматизиране. Това е нормален отговор на много трудна новина.

И тази скръб може да се връща — не само в началото, а при всеки нов пристъп, при всяка промяна в състоянието. Това също е нормално.

Тревожност за бъдещето

„Какво ще стане с мен след 5 години? След 10? Ще мога ли да работя? Ще мога ли да се грижа за семейството си?”

Тези въпроси са абсолютно нормални. И честният отговор е — никой не знае. Но това е вярно и за хората без МС. Никой не знае какво ще му донесе утрешният ден.

Разликата е, че при МС тази несигурност е по-осезаема. Тя е в съзнанието ти постоянно. И може да се превърне в тревожност, която пречи на ежедневието.

Ако тревожността ти не те пуска — не я игнорирай. Тя не е „в главата ти” — тя е реална и има начини да се работи с нея.

Депресия

Депресията при МС не е просто „тъга от ситуацията”. Изследванията показват, че самата болест — промените в мозъка, възпалението — може да допринесе за депресия. Тоест, депресията при МС може да бъде симптом на болестта, не само реакция на нея.

Ако се чувстваш потънал, безнадежден, без интерес към неща, които преди са ти доставяли удоволствие — кажи на лекаря си. Не е нужно да го търпиш. Има помощ.

Кога да потърсиш професионална помощ

Няма срам в това да говориш с психолог или психиатър. Хроничните болести са тежки не само за тялото, но и за психиката. Потърси помощ, ако:

• Тревожността или тъгата не отминават с дни и седмици
• Не можеш да спиш или спиш прекалено много
• Загубил си интерес към всичко
• Чувстваш се безнадежден или безполезен
• Изолираш се от хората около теб

Психологът не е за „лудите”. Психологът е за хора, които минават през нещо трудно — а МС определено е трудно.

Как да говориш за диагнозата с другите

Да кажеш на семейството, приятелите или колегите, че имаш МС, е трудно решение. Няма правило кога и на кого да кажеш. Ето няколко мисли, които може да помогнат:

На близките — кажи им, когато се чувстваш готов. Те ще имат въпроси. Може да реагират с шок, страх или дори с неудобство — защото не знаят какво да кажат. Дай им време. Може да им помогне, ако им дадеш нещо конкретно за четене — например този сайт.

На работодателя — не си длъжен да казваш веднага, ако не искаш. Имаш законово право на защита — прочети Често задавани въпроси за бързи отговори за работата и правата ти.

На приятели — някои ще разберат, други няма. Някои ще останат, други ще се отдалечат. Това боли, но е реалност. Хората, които останат, са тези, които си заслужават.

Не си сам

В България има общности от хора с МС — онлайн групи, организации, хора, които разбират какво преживяваш, защото го преживяват и те.

Понякога най-ценното нещо е да говориш с някой, който наистина разбира — не защото е учил за болестта, а защото я живее.